~ Идеализация  Терминът идеализация“, съдейки по състава на думата, очевидно

~ Идеализация 

Терминът „ идеализация “, съдейки по състава на думата, явно е обвързван с някаква концепция. Но идеализацията не е просто концепцията ви да вземем за пример, че децата би трябвало да слушат родителите си или че богатите би трябвало да дават половината от парите си на бедните. Идеализацията е доста значима, свръхценна за вас концепция. И вие въобще не можете да допуснете тази концепция да не бъде осъществена. 

Да вземем за образец концепцията, че богатите би трябвало да дават половината от парите си на бедните хора. Дали това е ваша идеализация? Съмнявам се (ако не сте с комунистически убеждения). Вие сте очевидец на доста образци, че богатите не дават каквато и да било част от парите си на бедните (по-скоро обратното) и... Това не провокира у вас нищо изключително. Нито неприязън, нито битка - нищо. Не си ги дават, здраве да е. Може и да им потърсят сметка за това на оня свят. 

Но да вземем в този момент концепцията, че мъжът ви не би трябвало да се отдава на пиене или да ви изневерява. Или че обичаният ви човек би трябвало непрестанно да се грижи за вас. Или че родителите ви не би трябвало да ви се месят в живота. Или че сътрудникът ви не би трябвало да ви мами. Как ще реагирате, в случай че видите, че в реалност за следващ път вашите упования не се реализират? Много остро, защото тези хрумвания от дълго време са се трансформирали във ваши идеализации. И вие въобще не можете да се примирите с това, че действителността не съответствува с това, което би трябвало да бъде. Според вас, несъмнено. Вие сте Творец и ви се желае да поправите минусите, които съществуват в този свят. 

Всяка идеализация е някаква доста значима, свръхценна за даден човек концепция, чието нарушение провокира у него продължителни отрицателни прекарвания. А отрицателните прекарвания, както сами разбирате, са крита форма на битка за правотата си. 

Така че, в случай че някоя концепция не е доста значима за вас и вие не се борите за реализирането й (със съответните отрицателни преживявания), това не е идеализация. Идеализирането се показва в отдаването на прекомерно, изключително огромно значение, във вкопчването, привързването, застопоряването, зациклянето, т.е. реализирането на своя Акт на микро Творение непременно. 

~ Защо би трябвало да знаем какви идеализации имаме? 

Какво се случва в живота на човек, който има някаква идеализация? Той неумишлено и непрестанно търси с кого да се пребори за светлата си концепция и какво да промени с цел да стане светът по-хубав (според него). Стремежът му е да осъществя капацитета си на Творец. През цялото време вътрешният му взор е съсредоточен само върху това, което се случва не съгласно разпоредбите, без да вижда останалото, хубавите неща. При всяка опция той се хвърля да се пребори за концепциите си и е подготвен да жертва всичко в този миг: връзките и любовта, здравето, от време на време даже живота си. И прави всичко това безусловно неумишлено, макар че видяно извън, човек може постоянно да обоснове правилността на дейностите си. Вие бихте ли си поискали подобен живот? Доста е подозрително. 

В момента обаче множеството хора живеят точно по този метод! На тях не им дреме за достолепията на близък - мъжа (или жената), обичания (любимата), родителите, приятелите, началниците или подчинените и така нататък Те са се съсредоточили само върху минусите на хората, които ги заобикалят и при всеки комфортен случай се борят против тях - нескрито или във въображението си. 

И до момента в който те се борят за фантазиите си, действителният живот, с всичките му прелести, препуска около тях. А те стоят край пътя и поставили ръцете си на кръста (или разтърсвани от ридания - все едно), повтарят, без да стопират: „ Аз би трябвало... Той би трябвало.... Тя би трябвало... Те би трябвало... “ А по-нататък може да добавите каквото си желаете. Например: „ да бъде виновен “, „ да не лъже “, „ да се грижи за подчинените си “, „ да умее да комуникира “, „ да има обикновено тегло “, „ да обича Бог “ и по този начин до безконечност. 

Бихте ли желали да посветите целия си живот на безполезния опит да „ поправите “ няколко от особите, които познавате? Безполезен, тъй като никой и в никакъв случай не е съумял да промени различен човек, осъждайки го и борейки се с него. Да го пречупи, да го озлоби, да го наплаши или да го изгони - това е допустимо. Но да го промени - не. Вгледайте се в живота на приятелите си, родителите или хората, които познавате от близко. Със сигурност всички те се борят за някакви свои хрумвания, непрестанно (!!!) изпитват отрицателни страсти и... нищо не се трансформира! Никой в никакъв случай не ги е учил по какъв начин на процедура човек може „ да обича близък си “ или най-малко да престанат да го осъждат. И по какъв начин най-добре да употребяват капацитета си на Творец. 

Нещо повече, в случай че не знаете какви идеализации имате, цялостен живот неумишлено ще издирвате хора, които ще подхождат на потребността ви „ да ги поправяте “. Ще се влюбите в някого, който ще унищожава свръхценните ви идеали, а вие ще се борите с него! Не инцидентно поговорката звучи по този начин: „ Любовта е зла, ще се влюбиш и в коза “. Дали не става дума за вас? Дали не си мислите, че вашият обичан човек ще бъде най-най-добрият? Всички си го мислят първоначално. А по-късно излиза наяве, че точно той е основният унищожител на фантазиите ви за честност или грижовност, да вземем за пример. Не си мислете, че ви го е пробутал злобният Живот - вие неумишлено сте си го избрали сами. 

Замисляли ли сте се за какво някои дами се омъжват по няколко пъти все за пияници (скитници, бедняци)? Очи ли нямат? Имат си и зрението им си е наред, само че имат и идеализация за държанието на мъжете (той не би трябвало да е алкохолик!). Имат и неволен блян да отучат от пиянството някой мъж. 

Дали им е необходим, поради тези планове, някой мъж, който не пие и на който няма да е належащо да му бъде доказвана правилността на това разбиране? Разбира се, че не. Трябва им човек, с който да се борят героично за светлата си концепция „ моят мъж не би трябвало да ние “. Щом не съумях да осъществявам концепцията си с един мъж (съвсем се пропи!), нищо, ще се омъжа за различен и там към този момент ще покажа на какво съм способна! И с този не съумях, ще си избера трети, податлив да си пийва, само че на него към този момент в действителност ще му потвърдя, че не би трябвало да пие! Всичко това се прави неумишлено, с вопли и недоволства от несправедливия живот. Нали желанието е да се реализира капацитетът на Творец на действителността в близост (злоупотребяващата с алкохол). 

Хората с идеализация на независимостта постоянно търсят тези, които заплашват тяхната автономия и влизат в спор с тях. Такива са нормално началниците с властнически жанр на ръководство. В последна сметка идеализацията на независимостта води до спор с тях и неспособност да се работи в огромна конструкция - там все ще се откри някой, с който битката с неизбежна. 

Хората с идеализация на личните си качества са постоянно отдадени на вътрешна битка със своите началници идиоти, които не схващат явни неща. В последна сметка те от време на време биват изхвърляни от работа поради споровете, които основават. 

Началникът с идеализация на контрола може да работи единствено с изцяло безпомощни подчинени. В резултат на това той не употребява нито почивки, нито отпуски - „ на никого и за нищо не може да има доверие човек! “. 

Искате ли да живеете по този метод? Първо да привлечете към себе си разрушителя на идеализациите си, а по-късно да се сражавате героично с него, защитавайки фантазиите си? Ако не желаете, започвайте да работите върху себе си. Вече знаете какви са първите стъпки - да започнете да си водите Дневник за самонаблюдения и да откриете какви идеализации имате. 

От: „ Смисълът на живота “, Александър Свияш, изд. „ Софтпрес “, 2012 г. 
Снимка: Александър Свияш; youtube.com